Обикновена челядинка
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Обикновена челядинка | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Fr., 1836 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Обикновена челядинка в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената челядинка (Marasmius oreades) (също наричана челадинка, джунджулка, гвоздейка, гливичка и кокошинка) е вид базидиева гъба често срещана в трева по пасища, поляни, ниви и градини. Среща се в България както и в Европа и Северна Америка и навсякъде е ценена ядлива гъба. Лесно се разпознава и расте на същите места всяка година (стига да има достатъчно влажност) и то на големи групи. Някои групи се разширяват толкова, че формират тъй наричаните „самодивски кръгове“.
Гъбата се търгува прясна, сушена и маринована.
Характерни белези
[редактиране | редактиране на кода]- Гугла:
Оцветяването варира според влажността. В сухи условия цветът е бледо кремав и потъмнява с увеличаване наличието на влага до бледо кафяв. Често има вариации между цветът в центъра и този в околностите особено в мокри обстоятелства. Центърът е под формата на пъпка в плоските, развити гугли. Формата на младите гъби е звънчевидна. Максималният диаметър е от 5 до 6 см.
- Месо:
Месото е бяло и понякога прогризано от ларви. Има приятен вкус.
- Пластинки:
Пластинките са бели или кремави на цвят. Не са свързани към стъблото и са сравнително крехки. Разположени са далече една от друга.
- Споров прашец:
Бял. Спорите са елиптични.
- Пънче:
Бяло или с цвят, наподобяващ този на гуглата. Дълго и жилаво; не е годно за консумация освен при младите плодни тела. Когато има инфестация от ларви, то е кухо и слабо. Дължината варира от 4 до 7 или 8 см. Обикновено във висока трева челядинките имат дълги стъбла.
Двойници
[редактиране | редактиране на кода]Срещат се два подобни вида в същата естествена среда:
- Clitocybe dealbata
- Clitocybe rivulosa
И двата вида са силно отровни, което потвърждава че беритбата на челядинки и всякакви други безопасни на вид гъби е изключително опасна. C. dealbata е по-бледа от челядинката докато C. rivulosa е по-кафеникава. Пластинките на двата вида (както и на всички други членове на род Clitocybe) са сраснали със стъблото и се спускат надолу по него. Гуглите им са вдлъбнати в центъра на мястото на пъпката при челядинката.
- Marasmius collinus – токсичен! Абсолютен двойник, приликата е поразителна!
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|